29 jun 2007, 0:23

Да стреляш по целта

  Poesía
750 0 8
Свистене на куршуми мимолетни
и биещият дяволски откат,
във всяка нова утрин силно лепнат!
По мене стъпват...
Истински болят!
По дясното ми рамо са следите
от приклада на тежък автомат!
И тропат със обущата протрити
кошмарите...
В зловещия си марш!
Намерих си оръжие проклето...
след падане и ставане в калта!
Нарамих го. Защото е прието,
за да си жив... ДА СТРЕЛЯШ ПО ЦЕЛТА!

А в нощите безлунни оглушавам.
От изстрели. И моите. И чуждите.
В съня си неспокоен...
се залагам.
Съвестта си.
Срещу тайните на лудите.
Онези, дето нямат нощни погреби
да стрелят срещу своята душа...
Не чакат Възкресения и Коледи,
да спрат със лицемерната стрелба!

И този страх, изяждащ всеки сън...
Как внуците усещат те,
че БИЛ си.
Единствено по гъгнещия звън
на шепа от ръждясалите гилзи...
.......................................................

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...