29 июн. 2007 г., 00:23

Да стреляш по целта

Поэзия

747 0 8

Свистене на куршуми мимолетни
и биещият дяволски откат,
във всяка нова утрин силно лепнат!
По мене стъпват...
Истински болят!
По дясното ми рамо са следите
от приклада на тежък автомат!
И тропат със обущата протрити
кошмарите...
В зловещия си марш!
Намерих си оръжие проклето...
след падане и ставане в калта!
Нарамих го. Защото е прието,
за да си жив... ДА СТРЕЛЯШ ПО ЦЕЛТА!

А в нощите безлунни оглушавам.
От изстрели. И моите. И чуждите.
В съня си неспокоен...
се залагам.
Съвестта си.
Срещу тайните на лудите.
Онези, дето нямат нощни погреби
да стрелят срещу своята душа...
Не чакат Възкресения и Коледи,
да спрат със лицемерната стрелба!

И този страх, изяждащ всеки сън...
Как внуците усещат те,
че БИЛ си.
Единствено по гъгнещия звън
на шепа от ръждясалите гилзи...
.......................................................

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

petinka67 (Петя Кръстева)

Нямам какво да добавя, освен... БРАВО!

2007-06-29T15:00:37+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Между два изстрела, тишината е най-осезаема.

2007-06-29T12:36:04+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много силно стреляш днес ти, Катеринке,право в десетката!

2007-06-29T11:47:13+03:00
Романтик (Христо Костов)

Силен стих, Катя!!! Поздравления!!!

2007-06-29T09:59:13+03:00
olga (Олга Христова)

Отива дълбоко в сърцето!Много точна мишена!

2007-06-29T09:53:06+03:00