Да светя...
Да светя искам аз като звездите,
а не с кибритен огън да горя.
Да ги докосна върховете на мечтите,
а не в илюзията да се утая.
Да бъда аз вселена необятна,
да ме потърсиш там... в душата моя.
А аз да те изпея в стихове красиви
и да потъна в тишината ти, в покоя.
Да мога после времето да върна,
да тръгна пак с мечти към синевата.
И там далеч, с любов да ме очакваш,
най-чистата, прекрасна на земята.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Костов Todos los derechos reservados
