Да светя искам аз като звездите,
а не с кибритен огън да горя.
Да ги докосна върховете на мечтите,
а не в илюзията да се утая.
Да бъда аз вселена необятна,
да ме потърсиш там... в душата моя.
А аз да те изпея в стихове красиви
и да потъна в тишината ти, в покоя.
Да мога после времето да върна,
да тръгна пак с мечти към синевата.
И там далеч, с любов да ме очакваш,
най-чистата, прекрасна на земята.
© Христо Костов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
