8 feb 2008, 16:43

Да съм вярна на безкрая си

  Poesía
1.1K 0 2
 

Да съм вярна на безкрая си

и със дъх да нося пролет,

не отричам, че мечтая си

в своя поетичен полет.

 

Да запалвам нови пламъци

в старите, изпепелени нощи,

да строя седефни замъци,

да откривам святи мощи...

 

Да танцувам със делфините

в океана на мечтите си

и да чувам в раковините

музиката на ушите си,

да летя с криле соколови

над елфически градини,

в свежи ветрове ментолови

да се къпя със години...

Не отричам, че мечтая си

и не ще се аз откажа

да съм вярна на безкрая си,

свойта доблест да покажа.

 

                   27. 02. 2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...