Feb 8, 2008, 4:43 PM

Да съм вярна на безкрая си

  Poetry
1.1K 0 2
 

Да съм вярна на безкрая си

и със дъх да нося пролет,

не отричам, че мечтая си

в своя поетичен полет.

 

Да запалвам нови пламъци

в старите, изпепелени нощи,

да строя седефни замъци,

да откривам святи мощи...

 

Да танцувам със делфините

в океана на мечтите си

и да чувам в раковините

музиката на ушите си,

да летя с криле соколови

над елфически градини,

в свежи ветрове ментолови

да се къпя със години...

Не отричам, че мечтая си

и не ще се аз откажа

да съм вярна на безкрая си,

свойта доблест да покажа.

 

                   27. 02. 2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....