Feb 8, 2008, 4:43 PM

Да съм вярна на безкрая си

  Poetry
1.1K 0 2
 

Да съм вярна на безкрая си

и със дъх да нося пролет,

не отричам, че мечтая си

в своя поетичен полет.

 

Да запалвам нови пламъци

в старите, изпепелени нощи,

да строя седефни замъци,

да откривам святи мощи...

 

Да танцувам със делфините

в океана на мечтите си

и да чувам в раковините

музиката на ушите си,

да летя с криле соколови

над елфически градини,

в свежи ветрове ментолови

да се къпя със години...

Не отричам, че мечтая си

и не ще се аз откажа

да съм вярна на безкрая си,

свойта доблест да покажа.

 

                   27. 02. 2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...