Да съм вярна на безкрая си
и със дъх да нося пролет,
не отричам, че мечтая си
в своя поетичен полет.
Да запалвам нови пламъци
в старите, изпепелени нощи,
да строя седефни замъци,
да откривам святи мощи...
Да танцувам със делфините
в океана на мечтите си
и да чувам в раковините
музиката на ушите си,
да летя с криле соколови
над елфически градини,
в свежи ветрове ментолови
да се къпя със години...
Не отричам, че мечтая си
и не ще се аз откажа
да съм вярна на безкрая си,
свойта доблест да покажа.
27. 02. 2007
© Маргарита Дянкова Всички права запазени