Да те докосна...
В отговор на Разнищвам тишината...
Искам реалност
да станат миражите.
Да се слее дъхът ни
в едно със телата...
Да забравим за тръните,
самотата и раните,
да изпратиме спомени
и да срещнем зората.
Да изгубиме болката
нейде във времето...
Да докоснем ръце
като святи икони.
Да потърсиме пристан
или път във вселената,
необременени от истини,
от лъжи и покорства.
И ето, нарамил
торбата с мечтите си,
вървя, без да спирам,
загърбил умората.
Венецът от тръни
забит е в очите ми,
но в своята сляпост
аз виждам Аврора.
следва Неразлистени страсти на Белоснежка
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Найден Найденов Todos los derechos reservados
