Да те искам е дарба
Пътувах за стотна от времето,
по ръба на счупена чаша,
отпита навреме от бремето,
след доза вина (но не наша).
Скитах, объркан в пустинята,
със стадо от диви камили
и ръцете, потънали в тинята,
с твоите се бяха простили.
Не зная за своята карма,
къде е, дали ни познава…
Дали да те искам е дарба,
която невинно прощава.
Изцеждам душата си в облак,
увиснал от твоя прозорец.
Земята отдавна е обла,
простряна за тебе - отгоре.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Георгиев Todos los derechos reservados
