Пътувах за стотна от времето,
по ръба на счупена чаша,
отпита навреме от бремето,
след доза вина (но не наша).
Скитах, объркан в пустинята,
със стадо от диви камили
и ръцете, потънали в тинята,
с твоите се бяха простили.
Не зная за своята карма,
къде е, дали ни познава…
Дали да те искам е дарба,
която невинно прощава.
Изцеждам душата си в облак,
увиснал от твоя прозорец.
Земята отдавна е обла,
простряна за тебе - отгоре.
© Георги Георгиев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
