Да те обичам, значи да боли...
Да те обичам – не трябва...
Но мога ли да забраня на сърцето
аз да се надява, да люби, да вярва,
че ще бъде в плен на твоите мечти?
Да те обичам, значи да боли,
но как да живея с празна душа?
Тя пълна е, но само с горчиви сълзи.
Представям си, че ме даряваш с любовта,
но как тази илюзия без жал да руша?
За теб бе просто игра, 
а за мен остана дълго опиянение.
Някои казват: „Е, съдба!”,
но никой не ти дава обяснение.
Знам, със спомени не се живее
и всеки ден нещо се променя,
но сърцето, което обича, копнее,
не може една любов с друга да сменя.
Да те обичам, не можеш да ме спреш...
Любовта от душата ми прелива...
Ако можеш да обичаш, ще ме разбереш...
Аз в своите мечти пак съм щастлива,
затова остави ме... нека те обичам.
Безмълвно ще те гледам отстрани,
нежни думи няма да изричам...
нищо, че ужасно ме боли.
Тази болка ще напомня, 
че ти си още с мен
и вечер често ще си спомням
всеки миг, със тебе споделен...