Извадих скицника си - реших да те рисувам,

но нещо все се получаваше погрешно.

Почупих всичките моливи дето имам,

боите ми безцветни ми се виждат нещо.

Тогава случи ми се чудо! Небето проговори:

"Вземи от най-синьото ми синьо и нарисувай двете му очи."

Помогнаха ми после и цветята, дъгата и дърветата дори.

И ето, държа те в ръцете си.

По-истински от сънища и от мечти.

Тогава случи ми се второ чудо! Ръката си протегна ти,

дръпна ме в света си нарисуван

и ме поведе по пътища ненарисувани.

Разхождахме се лист по лист,

бе свят магичен и омаен.

Но ето, че дойде последният ми щрих

и се завърнах в света реален.

Стоях сама.

В ръце държах за малко сбъдналите се мечти.

Разгледах бавно всичките рисунки.

А в тях ли? - В тях сам беше ти.