Oct 16, 2014, 10:03 PM

Да те рисувам

  Poetry
689 0 0

Извадих скицника си - реших да те рисувам,

но нещо все се получаваше погрешно.

Почупих всичките моливи дето имам,

боите ми безцветни ми се виждат нещо.

 

Тогава случи ми се чудо! Небето проговори:

"Вземи от най-синьото ми синьо и нарисувай двете му очи."

Помогнаха ми после и цветята, дъгата и дърветата дори.

 

И ето, държа те в ръцете си.

По-истински от сънища и от мечти.

 

Тогава случи ми се второ чудо! Ръката си протегна ти,

дръпна ме в света си нарисуван

и ме поведе по пътища ненарисувани.

 

Разхождахме се лист по лист,

бе свят магичен и омаен.

Но ето, че дойде последният ми щрих

и се завърнах в света реален.

 

Стоях сама.

В ръце държах за малко сбъдналите се мечти.

Разгледах бавно всичките рисунки.

А в тях ли? - В тях сам беше ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванчето Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...