16.10.2014 г., 22:03

Да те рисувам

691 0 0

Извадих скицника си - реших да те рисувам,

но нещо все се получаваше погрешно.

Почупих всичките моливи дето имам,

боите ми безцветни ми се виждат нещо.

 

Тогава случи ми се чудо! Небето проговори:

"Вземи от най-синьото ми синьо и нарисувай двете му очи."

Помогнаха ми после и цветята, дъгата и дърветата дори.

 

И ето, държа те в ръцете си.

По-истински от сънища и от мечти.

 

Тогава случи ми се второ чудо! Ръката си протегна ти,

дръпна ме в света си нарисуван

и ме поведе по пътища ненарисувани.

 

Разхождахме се лист по лист,

бе свят магичен и омаен.

Но ето, че дойде последният ми щрих

и се завърнах в света реален.

 

Стоях сама.

В ръце държах за малко сбъдналите се мечти.

Разгледах бавно всичките рисунки.

А в тях ли? - В тях сам беше ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванчето Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...