Извадих скицника си - реших да те рисувам,
но нещо все се получаваше погрешно.
Почупих всичките моливи дето имам,
боите ми безцветни ми се виждат нещо.
Тогава случи ми се чудо! Небето проговори:
"Вземи от най-синьото ми синьо и нарисувай двете му очи."
Помогнаха ми после и цветята, дъгата и дърветата дори.
И ето, държа те в ръцете си.
По-истински от сънища и от мечти.
Тогава случи ми се второ чудо! Ръката си протегна ти,
дръпна ме в света си нарисуван
и ме поведе по пътища ненарисувани. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация