Погълна шепот дъхава секунда
и въздух в сън потече на обратно.
Усетих как кръвта бушува лудо,
а времето притихва като вятър.
Не зная как премина по лъчите
съзнанието да те мисля и живея.
Но сгушена в сърцето ти почитам
и мисля за неслучената ведрост.
И моля да подишам пак до тебе,
да вдъхна слънценосещата вяра
в ума ти и в душата на къдели
и дим да стана в новото ти тяло.