limeruna (Йоана)
564 3371
28 сент. 2017 г., 08:37

Да те създам 

  Поэзия
432 4 8

 

Погълна шепот дъхава секунда
и въздух в сън потече на обратно.
Усетих как кръвта бушува лудо,
а времето притихва като вятър. 

 

Не зная как премина по лъчите
съзнанието да те мисля и живея.
Но сгушена в сърцето ти почитам
и мисля за неслучената ведрост.

 

И моля да подишам пак до тебе,

да вдъхна слънценосещата вяра
в ума ти и в душата на къдели
и дим да стана в новото ти тяло.

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Великолепно написано... Браво, Йоана!
  • Тук си прекрасна Йоана!
  • Самата ти си поезия, Йоана! Прекрасен стих!
  • Много красиво, Йоана!
  • Всичко ми хареса, а финалът е тържествуваща заря на най-висшата форма на любов!
    ❤
  • Много хубаво, топло...
  • Толкова нежно. Толкова хубаво. Сякаш извезано от майстор на китайски гоблен. От онези дето работят творбите си по 30 години. Навремето Людмила Живкова, лека й пръст, докара такава експозиция у нас и се заблудих, че става въпрос за акварелни картини. Тук получих аналогично усещане. Рисувай със слово, Йоана. Не спирай да рисуваш и да изразяваш красивите пориви на душата си!
  • Чух молбата ти! Да бъде!
Предложения
: ??:??