Погълна шепот дъхава секунда
и въздух в сън потече на обратно.
Усетих как кръвта бушува лудо,
а времето притихва като вятър.
Не зная как премина по лъчите
съзнанието да те мисля и живея.
Но сгушена в сърцето ти почитам
и мисля за неслучената ведрост.
И моля да подишам пак до тебе,
да вдъхна слънценосещата вяра
в ума ти и в душата на къдели
и дим да стана в новото ти тяло.
© Йоана All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
