13 nov 2009, 9:07

Да ти прошепна ли

  Poesía » Otra
1.1K 0 13

Да ти прошепна ли, приятелю?
Радостта ни като водно конче
каца на допрените ръце.
Не си отивай,
да не я прогоним!

Да ти прошепна ли?
В оня храст
навярно птица някаква се крие
и ние с тебе, ако я уплашим,
не знам дали ще чуем песента й.

Да ти прошепна ли, приятелю?
Да предупредим и тишината,
че идват хора, музики, коли...
Да се таи, да чака да отминат.


А ние ще останем.
Ще съберем
парчета тишина,
парчета стихове и гласове,
и песента на птицата от храста -
да подарим на нашите любими.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих!
    Поздрав!
  • Оригинален и безценен подарък ! Много тишина,спокойствие и романтичност намерих тук...Достави ми наслада
  • Прекрасен шепот, Райсън!
    Какви подаръци само...за вашите любими
  • Понякога, щастието е толкова крехко, че се сртахуваме дори да дишаме, за да не го прогоним и въпреки, че знаем,че все някога вълшебната птица ще отлети, иска ни се да я погледаме и да й се порадваме колкото е възможно по -дълго време.Вълнуващ стих!Поздрав!
  • Прошепни и на мен.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...