От някого да тръгнеш... със любов,
да кажеш сбогом, после да останеш
в душата му нетленна цял живот
и спомени - огнища да запазиш.
С усмивка да му кажеш: хубав път,
изпълнен с нови върхове и изпитания.
Ненужни... гилотина или съд,
почернят ни живота... начертания.
Да скъташ цвете, дар от небеса,
на другиго със обич да поднасяш.
Градина да разцъфне с чудеса,
та думи-красота да произнасяш.
От някого да тръгнеш със любов...
но любовта във тебе да остане,
да вдиша пак душата... благослов
и песен звънкогласна да подхване.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados