Да устремя ли поглед към небето?

Poesía

1.2K 0 2

Да устремя ли поглед към небето,

Нощно, звездно, високо над мен?

Да изпълня ли пак с надежди сърцето

Или то ще остане безсилно в техния плен?

Морето шепти тъй далече

И светулки в гората искрят

Вятърът сграбчи песента ми и я понесе

Сега из нощното небе летят

Аз виждам морския бряг далечен,

Привличащ ме толкова силно

Натам погледът ми отнесен

С радост и тъга,се пилее безспирно

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Петър1 (Петър Димитров)

Двете стихотворения си приличат, и знам защо. Последните строфи и в двете са ясно изразен завършек. Мисля, че трябва да опиташ да пишеш и проза, ако вече не си го направила. Good luck! 😊👍

2020-03-23T18:17:59+02:00
limeruna (Йоана)

Хубаво. Когато чета, виждам картини, усещам се там, пренесена на описваното място. Вярвам, че ще се развиеш в писането. Най-важно е да запазиш таланта и личния си поглед, специфичния почерк в писането ти, повея на душата - усетих ги тук и ще се радвам да ги виждам и по-натам Успех!

2020-03-23T09:59:07+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0