Да устремя ли поглед към небето?

Poesía

1.2K 0 2

Да устремя ли поглед към небето,

Нощно, звездно, високо над мен?

Да изпълня ли пак с надежди сърцето

Или то ще остане безсилно в техния плен?

Морето шепти тъй далече

И светулки в гората искрят

Вятърът сграбчи песента ми и я понесе

Сега из нощното небе летят

Аз виждам морския бряг далечен,

Привличащ ме толкова силно

Натам погледът ми отнесен

С радост и тъга,се пилее безспирно

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Петър1 (Петър Димитров)

Двете стихотворения си приличат, и знам защо. Последните строфи и в двете са ясно изразен завършек. Мисля, че трябва да опиташ да пишеш и проза, ако вече не си го направила. Good luck! 😊👍

2020-03-23T18:17:59+02:00
limeruna (Йоана)

Хубаво. Когато чета, виждам картини, усещам се там, пренесена на описваното място. Вярвам, че ще се развиеш в писането. Най-важно е да запазиш таланта и личния си поглед, специфичния почерк в писането ти, повея на душата - усетих ги тук и ще се радвам да ги виждам и по-натам Успех!

2020-03-23T09:59:07+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0