23.03.2020 г., 2:36

Да устремя ли поглед към небето?

1.2K 0 2

Да устремя ли поглед към небето,

Нощно, звездно, високо над мен?

Да изпълня ли пак с надежди сърцето

Или то ще остане безсилно в техния плен?

Морето шепти тъй далече

И светулки в гората искрят

Вятърът сграбчи песента ми и я понесе

Сега из нощното небе летят

Аз виждам морския бряг далечен,

Привличащ ме толкова силно

Натам погледът ми отнесен

С радост и тъга,се пилее безспирно

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Двете стихотворения си приличат, и знам защо. Последните строфи и в двете са ясно изразен завършек. Мисля, че трябва да опиташ да пишеш и проза, ако вече не си го направила. Good luck! 😊👍
  • Хубаво. Когато чета, виждам картини, усещам се там, пренесена на описваното място. Вярвам, че ще се развиеш в писането. Най-важно е да запазиш таланта и личния си поглед, специфичния почерк в писането ти, повея на душата - усетих ги тук и ще се радвам да ги виждам и по-натам Успех!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...