Да устремя ли поглед към небето,
Нощно, звездно, високо над мен?
Да изпълня ли пак с надежди сърцето
Или то ще остане безсилно в техния плен?
Морето шепти тъй далече
И светулки в гората искрят
Вятърът сграбчи песента ми и я понесе
Сега из нощното небе летят
Аз виждам морския бряг далечен,
Привличащ ме толкова силно
Натам погледът ми отнесен
С радост и тъга,се пилее безспирно
© Любомира Нанева Всички права запазени