Да устремя ли поглед към небето?

Poetry

1.2K 0 2

Да устремя ли поглед към небето,

Нощно, звездно, високо над мен?

Да изпълня ли пак с надежди сърцето

Или то ще остане безсилно в техния плен?

Морето шепти тъй далече

И светулки в гората искрят

Вятърът сграбчи песента ми и я понесе

Сега из нощното небе летят

Аз виждам морския бряг далечен,

Привличащ ме толкова силно

Натам погледът ми отнесен

С радост и тъга,се пилее безспирно

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Петър1 (Петър Димитров)

Двете стихотворения си приличат, и знам защо. Последните строфи и в двете са ясно изразен завършек. Мисля, че трябва да опиташ да пишеш и проза, ако вече не си го направила. Good luck! 😊👍

2020-03-23T18:17:59+02:00
limeruna (Йоана)

Хубаво. Когато чета, виждам картини, усещам се там, пренесена на описваното място. Вярвам, че ще се развиеш в писането. Най-важно е да запазиш таланта и личния си поглед, специфичния почерк в писането ти, повея на душата - усетих ги тук и ще се радвам да ги виждам и по-натам Успех!

2020-03-23T09:59:07+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0