8 jun 2014, 20:12

Да вдигнем въстание

  Poesía » Civil
1.9K 1 6

Да вдигнем въстание

Да вдигнем въстание! Утре!
На нож! Свобода или смърт!
Ще бъде възторжена сутрин
и ясен - избраният път!

Ще скочат веднага десетки
да сложат тук кости и кръв!
Ще дойдат нов Ботев, нов Левски,
ще ревне балканският лъв!

А после?... Отново ще млъкне -
не може цял ден да ръмжи.
Преди над Балкана да мръкне
юнак до юнак ще лежи.

Последните, станали първи,
ще блудстват с врага до зори
и бунтът ще бъде осъден,
по-лошо - забравен дори!

А малкият българин клети
ще пие във кръчмата пак
и псува „онез мекерета“
със гневно накривен калпак.

Щом съмне, ще кротне - послушен,
полужив, полугладен скот...
........................................
Да вдигнем въстание утре,
днес трябва да станем НАРОД.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре, че не е жив и да ни гледа сеира, Кети...Поздрави!
  • Потресаващо! Мислим точно по един и същи начин! Да беше жив Ботев, да прочете това!
  • Доче, благодаря ти, много силни и точни думи!

    Гергана, съгласна съм с теб:
    Не е магия
    а българско изобретение:
    празни кесии
    и пълни докрай заведения.

    Никола, благодаря ти за милите думи!

    Ена, благодаря ти за подкрепата!
  • !!!
    И аз се присъединявам към мнението на коментиралите.
    Браво!
  • Много точно и истинско! Поздравление, Петя!
    Харесах и го оценявам!Поздрави от мен!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...