8.06.2014 г., 20:12

Да вдигнем въстание

1.9K 1 6

Да вдигнем въстание

Да вдигнем въстание! Утре!
На нож! Свобода или смърт!
Ще бъде възторжена сутрин
и ясен - избраният път!

Ще скочат веднага десетки
да сложат тук кости и кръв!
Ще дойдат нов Ботев, нов Левски,
ще ревне балканският лъв!

А после?... Отново ще млъкне -
не може цял ден да ръмжи.
Преди над Балкана да мръкне
юнак до юнак ще лежи.

Последните, станали първи,
ще блудстват с врага до зори
и бунтът ще бъде осъден,
по-лошо - забравен дори!

А малкият българин клети
ще пие във кръчмата пак
и псува „онез мекерета“
със гневно накривен калпак.

Щом съмне, ще кротне - послушен,
полужив, полугладен скот...
........................................
Да вдигнем въстание утре,
днес трябва да станем НАРОД.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре, че не е жив и да ни гледа сеира, Кети...Поздрави!
  • Потресаващо! Мислим точно по един и същи начин! Да беше жив Ботев, да прочете това!
  • Доче, благодаря ти, много силни и точни думи!

    Гергана, съгласна съм с теб:
    Не е магия
    а българско изобретение:
    празни кесии
    и пълни докрай заведения.

    Никола, благодаря ти за милите думи!

    Ена, благодаря ти за подкрепата!
  • !!!
    И аз се присъединявам към мнението на коментиралите.
    Браво!
  • Много точно и истинско! Поздравление, Петя!
    Харесах и го оценявам!Поздрави от мен!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...