В утрините мои снежно тихи,
когато само булевардите шумят
и вятърът в косите ми игрив е,
доизкачвам бавно моя скат.
Още малко. Върхът е близо
/връх ли има този свят?/.
Не го виждам. Но го мисля.
Нали край има всеки необят.
Не се обръщам. И не искам.
На път ли си, не взирай се назад.
Там са тъжните ни истини
за мечтани, но измислени крила. ...