Да видя

9.02.2016 г., 21:12 ч. 2016-02-10T15:20:32+02:00

Поезия

465 0 3

В утрините мои снежно тихи,

когато само булевардите шумят

и вятърът в косите ми игрив е,

доизкачвам бавно моя скат.

Още малко. Върхът е близо

/връх ли има този свят?/.

Не го виждам. Но го мисля.

Нали край има всеки необят.

Не се обръщам. И не искам.

На път ли си, не взирай се назад.

Там са тъжните ни истини

за мечтани, но измислени крила.

Без тях се мъчително издигам,

нагоре крача, препъвам се, пълзя -

веднъж поне искам аз да видя

как птиците живеят без земя!

В утрините мои пристъпвам тихо

към булевардите, които ми шумят

и без да искам аз ги вдишвам,

а ескалатори ме поемат пак ...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Putin (Владимир Владимирович)

2016-02-10T08:24:45+02:00

Хубаво е!
radiola (Рада Димова)

2016-02-09T22:16:40+02:00

Едно от най-добрите ти! Може би да пооправиш предпоследния куплет!
vega666 (Младен Мисана)

2016-02-09T21:18:56+02:00

Успял си да предадеш, Вальо, усещането за изплъзването на живота и неговата ефимерност. Както казват руснаците, върхът тук се оказва "не причем". Много чиста философска лирика. Поздравявам те с 5-звезден поздрав!