25 mar 2014, 22:36

Да запееш 

  Poesía » Otra
646 0 0

Да седнеш под смокиновите листи
и да запееш тихи трели поривисти,
като славей на гората жадна,
като есен с тонове необятна,
да запееш на душата будна,
да укротиш тревогата чудна,
задето всеки жив е и тлее,
задето свят от песента немее.
Да стигнеш до висините на скалите,
да проникнеш на цвета в очите
и да стоплиш всяка своя струна
с меден тон и мисъл волна.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??