Да запееш
984
0
0
Да седнеш под смокиновите листи
и да запееш тихи трели поривисти,
като славей на гората жадна,
като есен с тонове необятна,
да запееш на душата будна,
да укротиш тревогата чудна,
задето всеки жив е и тлее,
задето свят от песента немее.
Да стигнеш до висините на скалите,
да проникнеш на цвета в очите
и да стоплиш всяка своя струна
с меден тон и мисъл волна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados
