Mar 25, 2014, 10:36 PM

Да запееш 

  Poetry » Other
648 0 0

Да седнеш под смокиновите листи
и да запееш тихи трели поривисти,
като славей на гората жадна,
като есен с тонове необятна,
да запееш на душата будна,
да укротиш тревогата чудна,
задето всеки жив е и тлее,
задето свят от песента немее.
Да стигнеш до висините на скалите,
да проникнеш на цвета в очите
и да стоплиш всяка своя струна
с меден тон и мисъл волна.

© Димитър Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??