22 jul 2007, 0:17

Да, зная.

  Poesía
860 0 3
Да, зная, светът е коварен,
но надеждата, казват, последна умира.
И ние тайно се надяваме,
че някой ден и нас ще ни разбират.

Зная, че малко останаха истински хора,
светът ни принуди да бъде така
и вече не знаем в кого да намерим опора
и вече не знаем с кого да споделиме страха.

Дали към Бога молба да отправим,
или да се молим на себе си вътрешно.
Дали да вярваме, че това ще се оправи,
или може би всичко вече е свършено.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Севдалина Янкулова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...