Jul 22, 2007, 12:17 AM

Да, зная.

  Poetry
867 0 3
Да, зная, светът е коварен,
но надеждата, казват, последна умира.
И ние тайно се надяваме,
че някой ден и нас ще ни разбират.

Зная, че малко останаха истински хора,
светът ни принуди да бъде така
и вече не знаем в кого да намерим опора
и вече не знаем с кого да споделиме страха.

Дали към Бога молба да отправим,
или да се молим на себе си вътрешно.
Дали да вярваме, че това ще се оправи,
или може би всичко вече е свършено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Севдалина Янкулова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...