22.07.2007 г., 0:17

Да, зная.

861 0 3
Да, зная, светът е коварен,
но надеждата, казват, последна умира.
И ние тайно се надяваме,
че някой ден и нас ще ни разбират.

Зная, че малко останаха истински хора,
светът ни принуди да бъде така
и вече не знаем в кого да намерим опора
и вече не знаем с кого да споделиме страха.

Дали към Бога молба да отправим,
или да се молим на себе си вътрешно.
Дали да вярваме, че това ще се оправи,
или може би всичко вече е свършено.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Севдалина Янкулова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...