16 feb 2016, 7:44  

Дай Боже нам Сполука

  Poesía » Civil
1.2K 0 2

"Страната страда"

  Ние страдаме!

Никой не ти се доверява.

Всеки критикува, всеки се съмнява.

Родата си да търси, кой е", и кого изостави...

Късно е да му се понрави.

Mиш-маш сме си от вековете - Не го ли осъзнахме?

Именaта сменихме и езика развалихме.

Що не се обърнем или да се върнем?

Търсихме, а какво намерихме?

Горко ни!

Обърнахме го на просия!

Наведени, загърбени несигурни.

Накъде сега?

Тясно ни е - Никому не нужни.

Не виждаме ли? - Силният печели.

Кой на мекото да седне и върху парички да си легне.

Историята се подновява.С нея и Децата ни.

Да му мислим пък, е губене на време.

Чакай и се надявай "Човече"

Ако времето ти стигне, писмо ми напиши,

Аз да се зарадвам  и наследниците Mи!

 

Анастасия

7-2-2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Asya Dimitrova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Blagodarja ti cvqt
  • "Страната страда! Ние страдаме!"

    Няма кой да ни помогне, ако сами не го направим!
    Време е вече! От празно говорене няма смисъл, а от действия
    за нас си, за България! Иначе сами се отписваме от картата на Европа, нали!
    Слънчев да е денят ти, Ася!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...