Дай Боже нам Сполука
"Страната страда"
Ние страдаме!
Никой не ти се доверява.
Всеки критикува, всеки се съмнява.
Родата си да търси, кой е", и кого изостави...
Късно е да му се понрави.
Mиш-маш сме си от вековете - Не го ли осъзнахме?
Именaта сменихме и езика развалихме.
Що не се обърнем или да се върнем?
Търсихме, а какво намерихме?
Горко ни!
Обърнахме го на просия!
Наведени, загърбени несигурни.
Накъде сега?
Тясно ни е - Никому не нужни.
Не виждаме ли? - Силният печели.
Кой на мекото да седне и върху парички да си легне.
Историята се подновява.С нея и Децата ни.
Да му мислим пък, е губене на време.
Чакай и се надявай "Човече"
Ако времето ти стигне, писмо ми напиши,
Аз да се зарадвам и наследниците Mи!
Анастасия
7-2-2016
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Asya Dimitrova Все права защищены
Слънчев да е денят ти, Ася! 