Не искам вече да живея, 

защо ми е, като съм сама. 

Дай едно въже да се обеся, 

да не преча на света. 

Защо ми е да живея,

след като съм толкова сама... 

Сърцето ми е празно,

душата ми и тя, 

защо да живея, 

след като е напразно 

и дума не обелва моята уста, 

защо няма на кого да се опра, 

пусто е в моята сърцевина. 

Приятели нямам, 

само близки познати, 

на бесилото качващи мен 

и чакат с охота да ме видят студена, 

но те не знаят, че отдавна съм изстинала. 

Сърцето ми е лед, 

празна съм отвътре, 

не обичам, не чувствам, 

защо да ме боли? 

Дай едно въже, 

аз мога и сама, 

с чуждата помощ до тук стигнах, 

до гибелта.