Jan 24, 2015, 5:36 PM  

Дай едно въже

  Poetry » Other
438 0 0

Не искам вече да живея, 

защо ми е, като съм сама. 

Дай едно въже да се обеся, 

да не преча на света. 

Защо ми е да живея,

след като съм толкова сама... 

Сърцето ми е празно,

душата ми и тя, 

защо да живея, 

след като е напразно 

и дума не обелва моята уста, 

защо няма на кого да се опра, 

пусто е в моята сърцевина. 

Приятели нямам, 

само близки познати, 

на бесилото качващи мен 

и чакат с охота да ме видят студена, 

но те не знаят, че отдавна съм изстинала. 

Сърцето ми е лед, 

празна съм отвътре, 

не обичам, не чувствам, 

защо да ме боли? 

Дай едно въже, 

аз мога и сама, 

с чуждата помощ до тук стигнах, 

до гибелта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...