24.01.2015 г., 17:36  

Дай едно въже

436 0 0

Не искам вече да живея, 

защо ми е, като съм сама. 

Дай едно въже да се обеся, 

да не преча на света. 

Защо ми е да живея,

след като съм толкова сама... 

Сърцето ми е празно,

душата ми и тя, 

защо да живея, 

след като е напразно 

и дума не обелва моята уста, 

защо няма на кого да се опра, 

пусто е в моята сърцевина. 

Приятели нямам, 

само близки познати, 

на бесилото качващи мен 

и чакат с охота да ме видят студена, 

но те не знаят, че отдавна съм изстинала. 

Сърцето ми е лед, 

празна съм отвътре, 

не обичам, не чувствам, 

защо да ме боли? 

Дай едно въже, 

аз мога и сама, 

с чуждата помощ до тук стигнах, 

до гибелта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...