ДАЙ МИ ШАНС!

ДАЙ МИ ШАНС!

Разкъсваш ме бавно на парчета ти
и всяка част от тялото ми уморяваш.
Стига вече! Нямам сили! СПРИ!

Кажи ми колко да те умолявам?!

Грешката си много късно осъзнах

и силно съжалявам, че те раних.

Обичам те! Нима това е грях?!

Нима някой за това ще ме вини?!

Казваш, че без мене можеш да жевееш,
че без мене и със мене - все ти едно.
Ала кажи ми нощем дали ще успееш

да заспиш в самотното легло?

Спри, ти казвам! Стига вече ме мъчи!

Дай ми шанс, дай ми малко топлина

и от нея аз ще пръсна хиляди лъчи,

за да стоплят моята ледена душа.

Дай ми шанс, аз няма да го пропусна,
докосвай пак с нежност моите коси,

целувай ме жадно с горещите устни
и отново ме изгори с тези твои очи.

Искам те, желая те безкрайно, мили,

хайде, допри глава и тихо ми шепни,

след това остави ме без сили

и ако не ме обичаш, просто си иди!