9.02.2007 г., 18:13

ДАЙ МИ ШАНС!

1.1K 0 1



ДАЙ МИ ШАНС!

Разкъсваш ме бавно на парчета ти
и всяка част от тялото ми уморяваш.
Стига вече! Нямам сили! СПРИ!

Кажи ми колко да те умолявам?!

Грешката си много късно осъзнах

и силно съжалявам, че те раних.

Обичам те! Нима това е грях?!

Нима някой за това ще ме вини?!

Казваш, че без мене можеш да жевееш,
че без мене и със мене - все ти едно.
Ала кажи ми нощем дали ще успееш

да заспиш в самотното легло?

Спри, ти казвам! Стига вече ме мъчи!

Дай ми шанс, дай ми малко топлина

и от нея аз ще пръсна хиляди лъчи,

за да стоплят моята ледена душа.

Дай ми шанс, аз няма да го пропусна,
докосвай пак с нежност моите коси,

целувай ме жадно с горещите устни
и отново ме изгори с тези твои очи.

Искам те, желая те безкрайно, мили,

хайде, допри глава и тихо ми шепни,

след това остави ме без сили

и ако не ме обичаш, просто си иди!



  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© something else Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....