Даже скалите се чупят

В_в4 (С)
23 4

16 jul 2022, 7:03

Poesía » Del paisaje, Filosófica

361 0 0

Морето синьо ме прегърна със своята вода,

слънцето топли моята душа,

стресът заминава от моята глава,

щом съм стъпил на пясъка, покоят

е прекъснат от вълните бойни,

но аз съм спокоен

и вълните бели

стават все по-големи,

във морето има умрели.

Скалите, които нямат време,

водата унищожава

и мели,

но има ли смисъл да се борим тогава,

щом даже скалата не е издържала.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.