19 nov 2015, 17:54

Далеч от прозаичното

  Poesía » Civil
560 0 0

Далеч от прозаичното                                  

 

Животът ни често скучен, прозаичен.

Едно и също правим всеки божи ден.

Понякога се случва да е по-различен,

с храна духовна щом е надарен.

 

От нея на сърцето става сладко,

а на душата – приятно и леко.

От ежедневието прозаично, жалко

духът ни литва смело надалеко.

 

Полита като птица лекокрила.

Полита на крилете на мечтата.

В изкуството духът ни черпи сила.

В изкуството той дири красотата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Събева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...