Nov 19, 2015, 5:54 PM

Далеч от прозаичното

  Poetry » Civic
558 0 0

Далеч от прозаичното                                  

 

Животът ни често скучен, прозаичен.

Едно и също правим всеки божи ден.

Понякога се случва да е по-различен,

с храна духовна щом е надарен.

 

От нея на сърцето става сладко,

а на душата – приятно и леко.

От ежедневието прозаично, жалко

духът ни литва смело надалеко.

 

Полита като птица лекокрила.

Полита на крилете на мечтата.

В изкуството духът ни черпи сила.

В изкуството той дири красотата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Събева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...