Nov 19, 2015, 5:54 PM

Далеч от прозаичното

  Poetry » Civic
556 0 0

Далеч от прозаичното                                  

 

Животът ни често скучен, прозаичен.

Едно и също правим всеки божи ден.

Понякога се случва да е по-различен,

с храна духовна щом е надарен.

 

От нея на сърцето става сладко,

а на душата – приятно и леко.

От ежедневието прозаично, жалко

духът ни литва смело надалеко.

 

Полита като птица лекокрила.

Полита на крилете на мечтата.

В изкуството духът ни черпи сила.

В изкуството той дири красотата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Събева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...