19.11.2015 г., 17:54

Далеч от прозаичното

554 0 0

Далеч от прозаичното                                  

 

Животът ни често скучен, прозаичен.

Едно и също правим всеки божи ден.

Понякога се случва да е по-различен,

с храна духовна щом е надарен.

 

От нея на сърцето става сладко,

а на душата – приятно и леко.

От ежедневието прозаично, жалко

духът ни литва смело надалеко.

 

Полита като птица лекокрила.

Полита на крилете на мечтата.

В изкуството духът ни черпи сила.

В изкуството той дири красотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Събева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...