19.11.2015 г., 17:54

Далеч от прозаичното

557 0 0

Далеч от прозаичното                                  

 

Животът ни често скучен, прозаичен.

Едно и също правим всеки божи ден.

Понякога се случва да е по-различен,

с храна духовна щом е надарен.

 

От нея на сърцето става сладко,

а на душата – приятно и леко.

От ежедневието прозаично, жалко

духът ни литва смело надалеко.

 

Полита като птица лекокрила.

Полита на крилете на мечтата.

В изкуството духът ни черпи сила.

В изкуството той дири красотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Събева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...