Cursed (Димитрина Иванова)
31 423
9 sept 2007, 16:19

Далеч си от мен 

  Poesía
1169 0 4

Отровата протича през собствената ми кръв,
спомените стягат гърлото ми като връв.
Уморени са от бдение очите
и не могат да спрат сълзите.
Самотата пълзи към мен,
гали вените ми,
хваща дъха ми, мъртвешки студен.


Не спирам да търся топлина
там, където сега има само ледове,
единствената светлина
води до вечна тишина и студове.

Чувствата ми умират съкрушени,
сълзите падат от очите уморени,
но аз ги отворих и погледнах,
чувствах как сърцето и душата ми са сломени,
но не ги затворих и всички сили впрегнах
да усетя ледовете в сърцето си разтопени,
да видя красотата.
Още помня отминалите мечти,
разрязващи тъмнината.
Дано сърцето ми прости,
че се оставих на съдбата,
но да се боря няма да спра,
няма да заспя и да умра.


Понеже те обичам
и още името ти в тишината изричам.
Макар че си смъртта,
ти ми даваш живот и светлина,
докато не легна до теб в пръстта
за вечни времена.

© Димитрина Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Права си.И в стиха има много истина...
  • Болката и тъгата са неделима част от живота и без тях не може.Те ни помагат да усетим пълноценно щастието.Поне при стиховете тъгата е обвита в красота и се изразява по-лесно.Надявам се да ви хареса моя начин на изразяване.
  • Много тъга...
  • Един наистина интересен и интригуващ стих, лично мен много ме впечетли въпреки че е тъжен, пишеш прекрасно Димитрина и ти желая само хубави мигове Поздрави
Propuestas
: ??:??