Далеч си от мен
Отровата протича през собствената ми кръв,
спомените стягат гърлото ми като връв.
Уморени са от бдение очите
и не могат да спрат сълзите.
Самотата пълзи към мен,
гали вените ми,
хваща дъха ми, мъртвешки студен.
Не спирам да търся топлина
там, където сега има само ледове,
единствената светлина
води до вечна тишина и студове.
Чувствата ми умират съкрушени,
сълзите падат от очите уморени,
но аз ги отворих и погледнах,
чувствах как сърцето и душата ми са сломени,
но не ги затворих и всички сили впрегнах
да усетя ледовете в сърцето си разтопени,
да видя красотата.
Още помня отминалите мечти,
разрязващи тъмнината.
Дано сърцето ми прости,
че се оставих на съдбата,
но да се боря няма да спра,
няма да заспя и да умра.
Понеже те обичам
и още името ти в тишината изричам.
Макар че си смъртта,
ти ми даваш живот и светлина,
докато не легна до теб в пръстта
за вечни времена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Иванова Всички права запазени
Поздрави