Далече са отдавна небесата...
За боговете, зная, те нехаят
и ни оставят просто на съдбата.
Молитви от тъга не чува Раят -
далече са отдавна небесата.
Да търся чисто в тебе красотата
е моят избор огнен от сърцето.
Далече са отдавна небесата,
но ти оставаш вяра в битието.
Надеждата за мен си тук, защото
далече са отдавна небесата.
В несгодите, сред грижите, сред злото
любов за теб излъчва ми душата.
Далече са отдавна небесата,
а теб те има днес и си живота.
Когато с пролет връщат се цветята
отново ме спасяваш от голгота.
Далече са отдавна небесата...
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados