Далечен
Така далечен и спокоен
оставаш в мислите ми ти.
А думите ти безлюбовни
отблъскват, щом се доближим.
Не зная как живееш, как обичаш.
Измислица ли си или тъга.
Само образът ти блед пулсира
в една ранена тишина.
Само там, сред редовете,
ме срещаш топъл и познат.
Докосваш нежно като с цвете
самотния ми и копнеещ свят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
