Далечен
Така далечен и спокоен
оставаш в мислите ми ти.
А думите ти безлюбовни
отблъскват, щом се доближим.
Не зная как живееш, как обичаш.
Измислица ли си или тъга.
Само образът ти блед пулсира
в една ранена тишина.
Само там, сред редовете,
ме срещаш топъл и познат.
Докосваш нежно като с цвете
самотния ми и копнеещ свят.
© Теодора Драгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
