Далечен
Така далечен и спокоен
оставаш в мислите ми ти.
А думите ти безлюбовни
отблъскват, щом се доближим.
Не зная как живееш, как обичаш.
Измислица ли си или тъга.
Само образът ти блед пулсира
в една ранена тишина.
Само там, сред редовете,
ме срещаш топъл и познат.
Докосваш нежно като с цвете
самотния ми и копнеещ свят.
© Теодора Драгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
