– Пий до дъно!... Отново наливай!
Още... Още... Защо ти е лед?!
Пий го чисто! Наздраве!... Не спирай!
Я не ми се излагай, брат'чед!
– Де да знаех, че бил си роднина!
Мислех – нямам си вече рода-а-а!...
А пък то... ето, мина година,
откогато баща ми умря...
И те срещам!... Макар че случайно
всичко става... Ах, радвам се аз!
Где се губеше толкоз потайно?!...
–Айде– гълтай, че още си в час!...
Бързам сейфчето да ти опразня!
Вземам чанта, палто, телефон...
А за сбогом – целувчица мазна:
да ти спомня за кражба... без взлом!!!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados