ДАЛИ

От любов годините ни насъбрани,

щастливи крачеха със нас.

Напролет слушахме великденски камбани

и пяхме с птиците на глас.

Край лятната река до късен час

от слънчеви очи изгаряхме.

На потния пясък заспивахме в захлас.

Живяхме със любов. На дните вярвахме...

Крадяхме ябълки на есента от скута,

опияняваше ни мириса на гроздов сок.

И хукваше след мен като кошута,

и почвахме до мрак - любовния урок.

Заплете ни зимата в снежни дантели.

Вятърът с бели къдели главите покри.

Сринаха се души като черни темели.

Кой от нас дългото щастие скри?

Сега градът заспива в мълчание -

от нощта  облечен в черен тоалет.

Не заспива само моето съзнание.

Дали с любов не съм проклет?...