Дали
ДАЛИ
От любов годините ни насъбрани,
щастливи крачеха със нас.
Напролет слушахме великденски камбани
и пяхме с птиците на глас.
Край лятната река до късен час
от слънчеви очи изгаряхме.
На потния пясък заспивахме в захлас.
Живяхме със любов. На дните вярвахме...
Крадяхме ябълки на есента от скута,
опияняваше ни мириса на гроздов сок.
И хукваше след мен като кошута,
и почвахме до мрак - любовния урок.
Заплете ни зимата в снежни дантели.
Вятърът с бели къдели главите покри.
Сринаха се души като черни темели.
Кой от нас дългото щастие скри?
Сега градът заспива в мълчание -
от нощта облечен в черен тоалет.
Не заспива само моето съзнание.
Дали с любов не съм проклет?...
© Мимо Николов All rights reserved.
